Разбивка по източници
| Източник | Регион | Оценка | Гласове | Тежест |
|---|---|---|---|---|
| Кинопоиск | Изток | 5.0 | 17 099 | 97.2% |
| IMDb | Запад | 5.5 | 450 | 2.6% |
| TMDB | Свят | 5.8 | 24 | 0.1% |
| Trakt | Запад | 4.7 | 14 | 0.1% |
| Разперен | нашите | 8.2 | 1 | 0% |
Мариана Виляреал е сираче, прогонено от родната хасиенда от злата си мащеха. Сама в големия град, тя попада в дома на богатия магнат Алберто Салватиера, който я приема под крилото си — и там среща сина му, разглезения женкар Луис Алберто. За него тя е поредната игра; но ловецът се влюбва в плячката, а класовата пропаст между тях се превръща в бойно поле, обсадено от интриги и от злобата на Естер, която иска Луис Алберто за себе си.
В първата си част историята е възход — от калта към салоните. Във втората е загуба: брак, предателство, изгубено дете и дългото му търсене. А заглавието остава като присъда — богатството купува всичко освен правото да не плачеш.
Виж пълния екип
Вероника Кастро — Мариана Виляреал
Рохелио Гера — Луис Алберто Салватиера
Росио Банкелс — Естер Исагире де Салватиера
Аугусто Бенедико — дон Алберто Салватиера
Алисия Родригес — доня Елена де Салватиера
Гилермо Капетийо — Бето (Бетито)
Едит Гонсалес — Мария Исабел
Кристиан Бах — Джоана
Рафаел Банкелс — отец Адриан
Ада Караско — Фелипа
Йоланда Мерида — Рамона
Рикардо Кортес — Хуан Мануел
Флор Прокуна — Ирма Рамос, вдовица Виляреал
Мигел Палмер — Диего Авила
Фернандо Лухан — Диего Авила
Леонардо Даниел — Леонардо Мендисабал
Хосе Елиас Морено мл. — Паскуал (Пато)
Аурора Клавел — Чоле Лопес
Естела Чакон
Марина Дорел — Сара Гонсалес
█ РЕЖИСУРА
Рафаел Банкелс — режисьор
Фернандо Чакон — режисьор
█ ПРОДУКЦИЯ
Валентин Пимщейн — продуцент
Карлос Ромеро — продуцент
Хосе Алберто Кастро — продукция
█ СЦЕНАРИЙ
Инес Родена — оригинална история
Мария Заратини — адаптация (първа част)
Валерия Филипс — адаптация
█ МУЗИКА
„Aprendí a Llorar" — тема, изпята от Вероника Кастро
Лолита де ла Колина — автор на темата
Франсис Лай — фонова музика
Има един въпрос, който никой не смее да зададе на глас: защо цял свят — от Москва до Манила, от Багдад до Бургас — спря да диша заради едно мексиканско сираче? Образованите ще ви кажат, че е било простащина. Че гладният за зрелища пролетариат се е нахвърлил на евтината емоция като на топъл хляб. Удобна теза. И напълно погрешна.
Истината е, че „Богатите също плачат“ следва най-стария чертеж, който човечеството познава. Мариана е прогонена от родния дом, слиза в чуждия свят на богатите, преминава през огъня на интригите и предателствата, губи детето си и пропада в най-тъмната бездна — за да се завърне накрая преобразена. Това не е сапунка. Това е мит, облечен в престилка на прислужница. И точно затова заговори на всеки език: защото под дублажа всеки народ разпозна собствената си приказка.
А боли, защото новелата е гола, не примитивна — и голотата казва истината, която по-умните жанрове прошепват със страх: че класата не е икономика, а съдба, и че единственото, което бедният носи и богатият не може да открадне, е достойнството. Вероника Кастро не играе Мариана — тя я носи като обвинение. И ето капана на самото заглавие: обещава ви утеха — вижте, и богатите страдат — а всъщност ви се присмива. Богатите плачат не от мъка, а защото сълзата е първото, което не се купува. Петдесет години по-късно едно сираче от една отдавна отминала година още държи там, където скъпи продукции с цялата си позлата се забравят до петък. Не защото е по-добро. А защото не лъжеше за това какво е.
